Защо Шекспир избра празен стих: Естествена реч, издигната
Шекспир написа повечето от пьесите си в празен стих—неримнат ямбичен петамитър (да-ДАМ да-ДАМ да-ДАМ да-ДАМ да-ДАМ). Причината е както практическа, така и художествена:
Празният стих подражава на езика на английската реч без ограниченията на римния стих—давайки на диалозите му поетично издигане, докато звучат като издигната ежедневна реч.
Защо не рима?
- Римът налага предвидими краища, изкривява синтаксиса и ограничава лексикона.
- Римът изглежда изкуствен за психологичен реализъм.
- Ранни пьеси (Love's Labour's Lost) използват повече рим; той го напусна по време на зрялостта си.
Защо не проза?
- Прозата липсва музикалност, запаметяваемост и статус на стих.
- Прозата беше за ниско персонажи, комедия, писма, лудост—стихът за високи емоции, благородство, истина.
- Шекспир използва проза стратегично (наречени, лудост, писма, ниско-класови сцени).
Сладката точка
Празен стих = ритъмът на английското сърце. Достатъчно гъвкав за "To be or not to be" и "Tomorrow, and tomorrow." Той накара сцената да звучи като мисъл сама—издигната, но човешка.