В „Алиса в страната на чудесата“ на Луис Керол, Безумият Шапкар поставя тази прословута загадка — но когато бъде натискан за отговор, той дава славен безсмислен „развязка“:
„Защото може да произведе няколко ноти, макар че са много плоски; и никога не е поставен с грешния край напред!“
Този каламбурен non-sequitur („ноти“ = музикални ноти / писмени ноти; „плоски“ = музикално плоски / физическо плоски; „грешния край напред“ = перо / клюв на равен) е умишлено абсурден. Керол първоначално е намерен загадката да няма никакъв отговор — това е сатира върху човешката жажда да намира смисъл в безсмислица. Отговорът на Шапкарят идеално улавя игривото подтикване на логиката на книгата.