Докато последната светлина избледнява в западните небеса,
И дневната суматоха потъва в тиха почивка,
Ние идваме при Теб, Източника на всичко, което е лъжа,
В сърцата ни, докато тъмнината завзема пълен върх.
Група търсачи, събрани в съгласие,
Умовете ни обединени от Твоята водеща нишка,
Носим мислите си пред Господа,
В смирена молба, сведехме глава.
И докато нощта ни обгръща в наметалото си,
Усещаме Твоето присъствие навсякъде наоколо, вътре,
Покой се спуска, като мекия полъх на нежен вятър,
Твоята любов, фар в най-дълбокия глъч.
Така да бъде, молбата на масона искрена,
Молитва, която отеква през широкия участък на времето,
Нека Твоята добра воля и благословения се приближат,
И винаги ни води в Твоята свята гравюра.
В единство и любов ние търсим Твоята благодат,
С всяка мисъл, с всяка изречена дума,
Дай ни сили да понесем прегръдките на света,
И нека Твоята светлина завинаги бъде раздвижена.
Когато събранието приключи, ние напускаме Твоето светилище,
С благодарност и сърца, изпълнени с наслада,
Ние носим Твоята любов, пламък, който ще преплете,
Нашите души завинаги в небесен полет.
И когато ставаме, за да посрещнем новородената зора,
Ние носим със себе си твоята вечна искра,
Лъч надежда, която никога няма да изчезне,
Във всяко предизвикателство ще намерим неговия отпечатък.
Така да бъде, обещанието на нашия масон към Теб,
Да вървиш по пътя на живота с истина и грижа,
В единство ще бъдем завинаги,
И разпространи любовта Си, светът да бъде истински споделен.
Сега нека тъмнината се превърне в божествена светлина,
Докато се връщаме по нашите пътища,
Нека присъствието Ти винаги с нас се преплита,
И изпълни сърцата ни с вечна благодат.