Стихотворението е написано в свободен стих, с ритмично и музикално качество, създадено от повторението на определени думи и фрази. Езикът е прост и директен, но също така е богат на образи и символика. Образите на поемата са извлечени от естествения свят, като говорещият използва изображения на дървета, звезди и светулки, за да създаде усещане за атмосфера и настроение. Символиката в стихотворението също е извлечена от естествения свят, като смяната на сезоните и идването на нощта представляват преминаването на времето и неизбежността на смъртта.
Основните теми на стихотворението включват течението на времето, красотата на природния свят и търсенето на смисъл в живота. Говорителят разсъждава върху преходността на живота и неизбежността на смъртта, но те също намират утеха и красота в света на природата. Заглавието на стихотворението „Нека вечерта започне“ внушава усещане за приемане на изтичащото време и желание да прегърнете нощта.