"Нека вечерта започне" на Джейн Кенйон улавя тихия преход от ден на нощ. Говорителят наблюдава сменяща се светлина, шуми в гората, издигащи се звезди — размишлявайки за минаването на времето и мирът на вечерта.
Написан в свободен стих, стихотворението постига музикалност чрез повторение. Неговият език е прост и директен, Богат в естествени образи: дървета, звезди, светулки. Сменящите се сезони и настъпването на нощта символизират жизнената преходност и неизбежността на смъртта.
Основни теми: минаване на време, красота на природата, търсене на смисъл. Говорителят признава преходността на живота, но намира утеха в природата цикли. Самият заглавие подсказва приемане — воля да прегърне нощта.