Това стихотворение е кратко, атмосферно парче за идването на нощта в един град. Започва с описание на града по здрач, с неговите „високи сгради“ и „оживени улици“. След това стихотворението продължава, за да опише постепенното настъпване на тъмнината, със светването на уличните светлини и небето става „черно“. Стихотворението завършва с усещане за самота и празнота, като градът е "притихнал" и "затихнал".
Образите на стихотворението са силни и емоционални и улавят усещането да си сам в нощен град. „Високите сгради“ и „оживените улици“ внушават усещане за градска клаустрофобия, докато настъпващият мрак и притихналата, неподвижна атмосфера създават усещане за мистерия и предчувствие. Стихотворението също има усещане за самота и изолация, като говорещият се чувства сам и откъснат от останалия свят.
Като цяло, това е силно и атмосферно стихотворение за идването на нощта в един град. Той улавя усещането да си сам на многолюдно място и предава усещане за мистерия и предчувствие.