Изборът на думи е от решаващо значение в поезията, тъй като оформя смисъла, настроението и тона чрез:
Думите носят буквално (денотативно) и асоциативно (коннотативно) значение. Умишлената коннотация извиква специфични чувства и образи.
Пример: „Слънцето свети яростно“ (денотативно) срещу „Слънцето усмихна“ (коннотативно).
Живият език създава ментални картини, които прехвърлят емоция.
Пример: „Шептящият вятър глади лицето ми“ срещу „Вятърът рича и бие лицето ми“.
Думите стават символи, представящи сложни идеи.
Пример: „Розата символизира любов.“ „Дъждът представлява очистване.“
Изборът на думи задава атмосфера (меланхолия, радост, ирония).
Пример: „Мрачен ден ме накара да се замисля“ срещу „Денът бляска с радостен смех“.
Подобни звуци създават музикален ефект, подражаващ на емоцията.
Пример: „Шумещ поток тече нежно“ срещу „Разбиващи се вълни бият брега“.
Внимателният избор на думи позволява по-дълбоко разбиране и ценна оценка на поезията.