Написано през 1833 г. след смъртта на Артър Халъм (най-близкият приятел на Тенисън); публикувано през 1842 г. в Стихове (двутомен сборник).
Смъртта на Халъм разтрошава Тенисън. „Улис“ превръща този скръб в митичната фигура, която „не може да почива от пътуване“ – отказ да приеме стагнацията, изискване за продължително усилие въпреки годините и загубите. Известният финал на стихотворението – „Да се бориш, да търсиш, да намираш и да не се поддаваш“ – става неофициална девиз на викторианска Британия.