Тенисънов „Дама от Шалот“ (1832, ревидиран 1842) е викториански шедевр, съчетаващ артурианска легенда, женско затваряне и фаталната сила на прякото виждане.
Дамата живее на острова Шалот, в кула, преглеждаща реката към Камелот. Таинствено проклятие й забранява да гледа напряко към външния свят. Тя ткае гоблен, отразяващ света само чрез огледало — сенки, форми, отражения. Тя вижда „сенки на света“, а не самия свят. Изкуството ѝ е медиация; животът ѝ — наблюдение без участие.
Сър Ланселот минава — „червено кръст рицар“ в бляскаща се броня, пеещ. Неговото отражение блясва в нейното огледало. Но отражението не е достатъчно. Тя се обръща да погледне директно към него — три реда, които печетат нейната съдба:
„Тя остави тъкането, остави тъканицата,
Направи три стъпки през стаята,
Вижда как цъфти водната лилия,
Вижда шлема и перото,
Погледа надолу към Камелот.“
Огледалото се чупи. „Проклятието дойде върху мене“, вика тя.
Тя намира лодка, пише „Дама от Шалот“ на нosa, ляга и дрейфва надолу по реката към Камелот — пеейки своята песен на смъртта. Умира преди да достигне двореца. Лодката пристига в тишина. Рицарите и дамите се кръстосват. Само Ланселот застоява:
„Той каза: ‚Тя има хубаво лице;
Бог в Своето милост дай й благодат,
Дамата от Шалот.‘“
Четири части, всяка с деветредови строфи (aaaabcccb), натрапчив ритъм, хипнотични рефренове („Дамата от Шалот“, „Камелот“, „Шалот“). Формата е проклятието — повторна, кръгова, неизбежна — докато тя я не счупи.
Тенисън ни дава никаква морал. Само образът: жена в лодка, мъртва, дрейфваща към свят, който виждала само назад, в огледало.