„Бедна страна“ може да се разглежда като отражение на човешкия опит от живот в трудна и сурова среда. Той отразява предизвикателствата, пред които са изправени тези, които живеят в такива условия, и устойчивостта, която трябва да развият, за да оцелеят и да намерят смисъл в живота си.
Образите, използвани в поемата, създават усещане за пустота и празнота, подчертавайки суровостта на живота в пустошта. Нийлсън използва метафората за „бедна страна“, за да опише самата земя, което предполага нейното бедно състояние и липса на ресурси. Изобразяването на природния свят в стихотворението като място на „увехнали мечти“, „тихи равнини“ и „напукани от суша пясъци“ засилва това чувство на пустота и отчаяние.
Въпреки суровостта на околната среда, стихотворението също внушава усещане за красота и сила, които могат да бъдат намерени в австралийския пейзаж. Поетът споменава „венците“ (вид евкалиптово дърво) и „солен храст“ (растение, устойчиво на суша), което предполага, че все още има живот и устойчивост в тази непримирима земя.
Поемата отразява и решителността и духа на хората, които обитават тази земя. Говорителят изразява възхищение от „душата на пионера“, който „се пребори с пустинята“ и предполага, че именно този дух ги кара да се справят с подобни предизвикателства.
Като цяло „Бедна страна“ е стихотворение, което улавя суровите реалности и предизвикателствата на живота в австралийската пустош, като същевременно признава красотата и силата, които могат да бъдат намерени в този пейзаж и неговите хора.