Денят свърши, слънцето залезе,
Птиците са изчезнали, дърветата са мокри,
Вятърът е слаб, въздухът е неподвижен,
Светът е притихнал, нощта е хладна.
Луната изгрява, звездите са ярки,
Небесата блестят със сребриста светлина,
Но долу всичко е мрачно и мрачно,
Защото смъртта дойде и ме повали.
Сърцето ми се къса, сълзи ще ронят,
Плача и скърбя за всички до един,
За тези, които са минали преди мен сега,
И тези, които ще дойдат, когато ме няма вече.
О, смърт, защо трябва да отнемаш
Тези, които обичаме, тези, на които се молим,
Защо трябва да ни оставяш тук сами,
Да се изправим пред света без нашия собствен?
Но няма да се отчайвам или да скърбя,
Защото знам, че смъртта е просто сън,
И ще възкръсна един ден,
В един по-светъл свят, където ще остана.
Така че за сега ще кажа сбогом,
И ме остави да си почина и да се поклоня,
В мир, надежда и вяра ще бъда,
До деня, в който ме освободи.