Arts >> Изкуство и развлечения >  >> Книги >> Поезия

Елегия: Жална поема, завършваща на „Y“

Елегия

Денят приключи, слънцето залезло,
Птиците заминаха, дърветата са мокри,
Вятърът е тих, въздухът неподвижен,
Светът е умълчен, нощта студена.

Луната е издигната, звездите ярки,
Небесата блестят сребърен свет,
Но всичко е тъмно и мрачно внизу,
Защото смъртта дойде и ме срущи.

Сърцето ми се чупи, сълзи ще текат,
Плача и скърбя за един и за всички,
За онези, които отидоха преди мене,
И за онези, които ще дойдат, когато аз вече не съм.

О, смърт, защо трябва да отнемаш
Онези, когото обичаме, онези, за които се молим,
Защо трябва да ни оставиш сами тук,
Да изпитваме света без нашите?

Но няма да отчаявам и няма да скърбя,
Защото знам, че смъртта е просто сън,
И ще vstаня отново един ден,
В по-ясен свят, където ще остана.

Затова ще кажа довиждане за сега,
И ще се легна да почивам и кланя,
В мир и надежда и вяра ще бъда,
Докато дойде денят, в който ме освободиш.


Бележки за формата: Тази елегия използва квартети (4-редови строфи) с римен схема AABB/CCDD – проста, химнолична, достъпна. Обратът на строфа 5 („Но няма да отчаявам“) превключва от жалост към утешение, класическа елегична структура: скръб → протест → приемане → надежда. Последното „Y“ в „Елегия“ удовлетворява ограничението на подканата; самата поема олицетворява жанровия дъга.

Поезия

Related Categories