„Страхувачът“ на Уолтер де ла Мър представя за agarrващ портрет на изолация и загрешено страдание.
Стихотворението се отваря с олицетворен страхувач, стоящ „в средата на пшеницата“ – „самотен страж“ глеждащ към хоризонта. Атмосферата е тъжна, енигматична, предвестническа. Разказвачът сравнява фигурата с „грозна трагедия“, символ на прегледано страдание, издръжващо вечно молчание.
Няма фермери или хора – страхувачът пази празна земя. Неговият поглед е фиксиран, но обектът му е неизвестен, задълбочавайки мистерията. Последните редове го изобразяват като безвременен свидетел на сезонните цикли, стоящ молчалив, докато живот и разпад се повтарят.
Де ла Мър превръща скромен земеделски обект в дълбоко размишление за самотност и човешката склонност да преглежда тихото страдание.