1. Сравнения:
- "Очите й бяха като звездите, толкова ярки, че блестяха"
- "Гласът й беше като шепот, мек и нисък,"
- "Усмивката й беше като слънчева светлина, топла и ярка,"
- "Докосването й беше като бриз, нежно и прохладно."
Тези сравнения сравняват аспектите на Ана с природните елементи, подчертавайки нейната красота и ефирни качества.
2. Метафори:
- "Тя беше цвете в пълен разцвет."
- "Тя беше слънчев лъч в облачен ден."
Тези метафори директно приравняват Ана с красиви природни образи, като допълнително подчертават нейните положителни качества.
3. Персонификация:
- "Звездите танцуваха в очите й",
- "Луната изпя приспивна песен в нощта,"
- "Вятърът прошепна името й."
Тук поетът приписва човешки качества на нечовешки същества, внасяйки усещане за омагьосване в описанията на обкръжението на Ана.
4. Алитерация:
- "звездно небе",
- "нежен бриз,"
- "меки шепоти."
Тези повтарящи се съгласни звуци създават приятен звуков ефект, добавяйки към музикалността на стихотворението.
5. Асонанс:
- "ярко те блестяха",
- "слънчево, топло",
- "като бриз."
Тези повтарящи се гласни звуци създават плавен, хармоничен звук при четене на стихотворението на глас.
6. Повторение:
- "Ана" (повтаря се в стихотворението)
- „Харесвам“ (повтаря се в сравненията)
Повторението на „Ана“ подчертава нейното централно присъствие в стихотворението, докато повторението на „като“ подсилва сравненията, направени между нея и красивите природни елементи.
Тези литературни средства колективно създават ярък портрет на Ана и завладяващите ефекти, които има върху света около себе си.