Литературни приеми в "Ана" на Марк МакУот: Издигане на една жена до елементарен статус
"Ана" на Марк МакУот изгражда своя портрет чрез наслагени образни средства.
Сравнения (Смилени образи)
- Очи "като звездите"
- Глас "като шепот"
- Усмивка "като слънчеви лъчи"
- Допир "като бриз"
Всеки от тях отразява Ана към естествен елемент — светлина, нежност, топлина, мекота.
Метафори (Равностойност)
- "Тя беше цвят в пълна ражда"
- "Тя беше лъч слънчева светлина в заоблачен ден"
Директна идентификация — без "като/като". Ана е тези неща.
Олицетворяване
- "Звездите танцуваха в очите ѝ"
- "Луната пее коляноска"
- "Вятърът шепна името ѝ"
Природата участва в нейното присъствие; светат отговаря на нея.
Звукови приеми
- Алитерация: "звездни небеса", "нежни бризове", "меки шепотове"
- Асонанс: "ярко сияха", "топла слънчева светлина", "като бриза"
Повторение
- "Ана" — котва, заклинание.
- "Като" — структурен ритъм на сравнение.
Колективен ефект: лиричен каталог, издигащ една жена до елементарен статус.