Централната тема на „Улис“ на Алфред лорд Тенисън е упоритото преследване на знание, приключение и самореализация, независимо от възрастта.
Улис, макар да е стар и да е постигнал много, отказва да се примири с домашния застой. Той жадае да „наследи знанието като заляваща звезда / Извъд последната граница на човешката мисъл“. Поемата противопоставя неутолѝмия му дух на заседналите životi на сина му Телемах и на фрийерите. Тя също размишлява за смъртността и наследството: Улис иска преbleibващите му години да са смислени, оставяйки траен следа.
„Улис“ прославя непокорения човешки дух и поглед към живота като непрекъснато пътешествие към растеж и открития.