„Никване“ изследва сюрреалистичното, сънобразно състояние между бдение и сън – реалността се размазва, давайки път на свят на сновидения. Живи образност и алузии към заколдованост подчертаят мистериите на подсъзнанието и силата на въображението.
Говорителят наполуна заспал, описва „земя на Никване“ (библейско изгонище на Каин, символ за отделяне от познатата).
Чува „дете пее в следващата улица“ – свят на сновиденията призовава.
Чува „голямо гонг гонга вдалеч“, близо и далеч, хипнотично, размазвайки реално/сън.
„Вещица-жена“ символзира подсъзнанието/ирационалната психика; държи „чаша с златен брух“ за „изсушено усто“ – хранителна/соблазнителна.
Говорителят глотне бавно, усеща освобождение/трансценденция.
Влиза в пълно потапяне: „Заспях в ложата на Вещицата-жена“ – предаване на подсъзнанието, растворяне на бодната самост.
В обобщение, „Никване“ изобразява прехода към сън като магическо заколдоване, където реалност/въображение се размазват, водени от мистериозни фигури към безграничните царства на ума.