В дъбоката гора, където сенките плетени,
Могъщо създание, мечките усещат.
С козина кафява, черна или дори бяла,
Те скитат и денонощие, и през нощта.Тихо и грациозно, лапи като грямотевици,
През храсти и дървета, никога не грешат.
Нокти остри като копия, сила непревзойдена,
Визор, който те напълва с трепет, толкова голям.Жivot от мед и боровинки те услаждават,
Търсейки риба от потоци и реки.
Самотно пътешествие, избират да преследват,
Освен майки с малки, напред.Когато зимата дойде със сняг толкова дълбок,
Мечките намират укритие в гнездата си.
Натръгнати тесно, заспваха,
Запазвайки енергия за напълно нов ден.Все пак, бодрейки, когато чуват заплаха,
Защото мечките могат да бъдат яростни, за да защитават.
Уважавайте тяхното пространство, наблюдавайте отдалеч,
И техното величествено присъствие, гледайте отдалеч.Мечки, символи на сила и устойчивост,
Напомняне за величието на природата.
Нека почитаме тези същества, големи и величествени,
И се стремим да защитим техната обичана земя.