Arts >> Изкуство и развлечения >  >> Книги >> Поезия

Оригинално стихотворение, прославящо величието на мечките

В дъбоката гора, където сенките плетени,
Могъщо създание, мечките усещат.
С козина кафява, черна или дори бяла,
Те скитат и денонощие, и през нощта.

Тихо и грациозно, лапи като грямотевици,
През храсти и дървета, никога не грешат.
Нокти остри като копия, сила непревзойдена,
Визор, който те напълва с трепет, толкова голям.

Жivot от мед и боровинки те услаждават,
Търсейки риба от потоци и реки.
Самотно пътешествие, избират да преследват,
Освен майки с малки, напред.

Когато зимата дойде със сняг толкова дълбок,
Мечките намират укритие в гнездата си.
Натръгнати тесно, заспваха,
Запазвайки енергия за напълно нов ден.

Все пак, бодрейки, когато чуват заплаха,
Защото мечките могат да бъдат яростни, за да защитават.
Уважавайте тяхното пространство, наблюдавайте отдалеч,
И техното величествено присъствие, гледайте отдалеч.

Мечки, символи на сила и устойчивост,
Напомняне за величието на природата.
Нека почитаме тези същества, големи и величествени,
И се стремим да защитим техната обичана земя.

Поезия

Related Categories