1. Високомерие и смъртност:Шели подчертава човешката склонност към високомерие и безсмислието на прекалената гордост. Стихотворението критикува стремежа към грандиозна амбиция и безсмъртие без признаването на собствената смъртност. Озимандиас, като владетел, се хвали със своята сила и величие, но в крайна сметка е сведен до разлагаща се статуя в пустинята.
2. Упадък и отминаване на времето:Поетът подчертава временния и преходен характер на човешките творения и постижения. Руините на статуята и двореца на Озимандиас символизират как времето в крайна сметка унищожава дори най-впечатляващите човешки начинания.
3. Ирония и загуба:Шели използва ирония, за да разшири посланието си. Някогашната могъща статуя на Озимандиас сега е счупена, а натрошеното й лице създава усещане за загуба и празнота. Стихотворението подчертава суетата на човешките стремежи, които с времето избледняват до незначителност.
4. Издръжливостта на природата:Поемата противопоставя трайната сила на пустинята с рушащите се останки от царството на Озимандиас. Природата надживява човешката арогантност, което предполага, че естественият свят остава непроменен и безразличен към човешките усилия.
5. Критика на тиранията:Шели използва "Ozymandias", за да критикува тиранични и арогантни владетели, които потискат своите поданици и експлоатират властта им за лична слава. Подигравателната усмивка на статуята подчертава арогантността и празнотата на такива владетели.
6. Тема за властта:Поемата изследва темата за властта и желанието да се контролират и доминират другите. Озимандиас представлява владетел, който се стреми към абсолютна власт и оставя наследство от разрушение и разпад.
7. Безсмислието на човешките постижения:Стихотворението подчертава безсмислието на човешките постижения, когато се измерват спрямо необятността на времето и природата. Шели намеква, че човешкото величие и его в крайна сметка са безсмислени пред лицето на неизбежния разпад.
Като цяло „Озимандия“ предава представите за преходна слава, суетата на човешките стремежи, неумолимото минаване на времето и незначителността на човешката сила и наследство, когато се противопоставят на устойчивите сили на природата и самото време.