Стихово прекъсване е точката, където един стих приключва и започва следващият. Стиховете са групи от стихове, разделени с празни редове (или понякога с отстъп), обикновено 4–8 стиха всеки. Те функционират като параграфи в прозата — създават ритъм, структура, акцент и драматични ефекти.
В „Гъщата“ на Пое прекъсването след четвъртия стих на всеки стих („Само това и нищо повече“) изгражда напрежение, преди следващият стих да разкрие посетителя. Рефренът „Никога повече“ винаги пада в края на стиха — прекъсването го прави неизбежен.
Стиховото прекъсване не е празно пространство; то е структурна пунктуация.