Крал Едвард Исповедникът в „Макбет”: Целителният крал като морален контрапункт
Въпреки твърденията, Шекспир изрично подчертава целителната сила на Едвард в „Макбет“ (Действие 4, quadro 3). Малкълм го описва пред Макдъф:
…изцелява „кралевската болест“ (скрофулоз)
Чрез обвещане на златен печат около врата им,
Поставен със свещени молитви…
Защо е включен този елемент?
- Контраст с Макбет: Едвард = свещен, животодавен, божествено легитимизиран; Макбет = тираничен, носещ смърт, адски.
- Легитимност: Чудото на Едвард потвърждава божественото право; vladетът на Макбет е противоестествен.
- Надежда за Шотландия: Малкълм се съюзува с Едвард – възстановяване на реда.
- Историческа лестея: Едвард е предник на Яков I (Стюарт), покровителят на Шекспир.
Мотивът „целителски крал“ подчертава космическата морална география на пиесата: здраве vs. болест, благодат vs. осъждане.