Въпреки интригуващото заглавие, стихотворението на Мери Ламб „Детето и змията“ не съдържа бизарни или надъврведни завивки. То е прямолинейна, нежна нарратива: дете, играещо в тревата, открива красива змия, я вдига и играе с нея. Стихотворението приключва там — без ухапване, без превъртание, без скрит морал. Неговата чаровитост лежи в невинността си, улавяйки момент на детско изумяване, неразменено от страх или аллегория. Читателите, очакващи темна басня, откриват вместо това тихо наблюдение на природата през детски очи.