Говорещият обаче разбира, че нощта вече е отминала и че той отново е сам. Той оплаква загубата на любовника си и щастието, което двамата споделят, и се пита как ще може да продължи без тях. Той се чуди дали някога ще може да намери отново любовта и дали някога ще се почувства толкова щастлив, колкото се е чувствал с изгубената си любов.
Въпреки скръбта си, говорещият в крайна сметка достига до чувство на приемане. Той осъзнава, че времето, прекарано с любимата му, е ценно и че трябва да е благодарен за времето, което са прекарали заедно. Той също така осъзнава, че споменът за любовта му винаги ще остане с него и че ще го носи винаги със себе си.
Стихотворението завършва с говорещия, който изразява любовта си към изгубения си любовник и надеждата си, че един ден ще се съберат отново. Той също така изказва своята благодарност за времето, което е успял да прекара с тях, и обещава никога да не ги забравя.
„Dear Though the Night Is Gone“ е красиво и трогателно стихотворение, което улавя сложността на любовта, загубата и изтичането на времето. Това е силно напомняне, че дори когато загубим някого, когото обичаме, споменът за неговата любов и щастието, което споделихме с него, винаги ще останат с нас.