Често погрешка коригирана: В Ода на соловей, Джон Кийтс не сравнява жаба с Моцарт. Той сравнява песната на соловей с музиката на Моцарт.
„Ти не бе роден за смърт, безсмъртен Птице!
Никакви гладни поколения не те измачкат;
Гласът, който чувам тази минаваща нощ, е чут
В древни дни от император и клоун:
... Същият, често е
Очаровал магически прозорци, отварящи се на пяната
На опасни моря, в фейерски земи за загубени.“
По-рано той пише: „Загубено! Самата дума е като кол / За да ме звъне обратно от теб към моя сам селф!“ – но референцията към Моцарт е имплицитна в „безсмъртния“ артистизъм на птицата, контрастиран с човешката смъртност.
Соловей = вечен, неизменен, природен арт.
Човек (Кийтс, Моцарт) = смъртен, страдащ, преходен.
Птицата песен продължава; тялото на композитора се срива. Изкуството преживява артистия – било то пернато или човешко.
Възможно объркване с:
Соловейът на Кийтс пее; никаква жаба не квака в тази ода.