Човнически злоупотреби:
* Невежество и липса на образование: Еразъм критикува широко разпространеното невежество сред духовниците, подчертавайки липсата им на подходящо богословско обучение и разчитането им на наизустяване вместо истинско разбиране. Той хули свещеници, които дори не могат да четат правилно Библията.
* Симони: Той критикува продажбата на църковни длъжности и индулгенции, като изтъква лицемерието на тези, които експлоатират религията за лична изгода.
* Светски дух и алчност: Еразъм се присмива на охолния начин на живот на много духовници, противопоставяйки охолните им разходи на обетите им за бедност. Той критикува техния стремеж към богатство и власт, като твърди, че са се загрижили повече за светските притежания, отколкото за духовните неща.
* Лицемерие: Еразъм посочва пропастта между проповядването и практиката на много духовници. Той подчертава тяхното лицемерие в насърчаването на целомъдрието, докато се занимават с незаконни дела, застъпват се за мир, докато водят войни, и призовават за смирение, докато живеят в лукс.
Религиозни практики и вярвания:
* Прекален ритуализъм: Той сатиризира сложните церемонии и ритуали на Църквата, като предполага, че те са се превърнали повече в външно показване, отколкото във вътрешно благочестие.
* Суеверие: Еразъм се присмива на широко разпространеното суеверие, включително вярата в чудеса и реликви, които според него подкопават истинската вяра.
* Догматични спорове: Той критикува безкрайните теологични дебати и спорове в Църквата, като твърди, че те отвличат вниманието от основното послание на християнството.
* Липса на лична преданост: Еразъм насърчава по-личен и индивидуалистичен подход към вярата, призовавайки хората да развиват свои собствени взаимоотношения с Бог, вместо да разчитат единствено на външни практики.
Като цяло, критиката на Еразъм в „Възхвалата на глупостта“ е насочена към реформиране на Църквата отвътре. Той вярваше, че Църквата е станала прекалено фокусирана върху външния вид и институционалната власт и се застъпи за връщане към простите учения на Христос и по-лична и автентична форма на благочестие.
Важно е да запомните, че макар Еразъм да е бил критик на Църквата, той е бил и благочестив християнин. Неговото намерение не беше да разруши Църквата, а да я реформира отвътре. Неговата сатира имаше за цел да провокира размисъл и промяна, а не да разрушава.