1. Съпротивата на Бамбара (1818-1861): Водени от лидери като Манса Сегу и Бабемба, хората от Бамбара се бориха срещу опитите на Франция да контролират района на река Сенегал. Те участват в партизанска война и ожесточени битки срещу френските сили.
2. Джихадът на Ел Хадж Умар Тал: В средата на 1800 г. ислямският лидер Ел Хадж Умар Тал започна джихад срещу френската колонизация в Западна Африка. Той създава голяма империя Тукульор и се бие срещу френските сили, особено в региони като Сенегал и днешно Мали.
3. Битката при Исандлуана (1879): По време на англо-зулуската война нацията Зулу под управлението на крал Чешвайо нанася тежко поражение на британските сили в битката при Исандлуана. Въпреки че не е пряко свързана с френската колонизация, тази битка показва африканската съпротива срещу европейския империализъм в Южна Африка.
4. Съпротивата на Самори Туре: Самори Туре е могъщ владетел на империята Васулу в Западна Африка. Той яростно се противопоставя на френския експанзионизъм и води успешни кампании срещу френските войски. Съпротивата му продължава няколко десетилетия, докато не е заловен от французите през 1898 г.
5. Бунтът на Абушири ибн Салим ал-Харти: В днешна Танзания Абушири ибн Салим ал-Харти повежда широкомащабно въстание срещу германската колонизация, която има тясна връзка с френските колониални дейности в региона. Бунтът започна през 1888 г. и продължи няколко години, като силите на Абушири поеха контрол над няколко крайбрежни региона.
Тези примери илюстрират, че макар французите да срещат твърда съпротива от различни африкански групи, те в крайна сметка успяват да установят колониален контрол над голяма част от Африка. Съпротивителните движения обаче демонстрираха устойчивостта и решимостта на африканските общества да защитят своята независимост и суверенитет срещу европейската колонизация.