Ето някои от ключовите идеали, които Драйдън защитава в своите произведения:
* Разум и логика: Неокласическите писатели ценят разума и логиката преди всичко. Драйдън вярваше в силата на рационалната мисъл да разбира света и да създава смислено изкуство. Той наблегна на яснотата, точността и реда в езика и структурата.
* Ред и хармония: Неокласическите писатели са били обсебени от реда и хармонията. Те вярваха, че красотата и съвършенството се постигат чрез структура, баланс и сдържаност. Драйдън подчерта важността на следването на класическите правила и модели, като единството на времето, мястото и действието в драмата.
* Имитация на древните: Неокласическите писатели търсят вдъхновение и напътствие в древногръцката и римската литература. Драйдън вярва, че древните са постигнали съвършенство в изкуството и че съвременните писатели трябва да се стремят да подражават на техните постижения. Той похвали способността им да създават герои, сюжет и език, които са едновременно правдоподобни и вдъхновяващи.
* Акцент върху моралните инструкции: Неокласическите писатели вярват, че изкуството трябва не само да забавлява, но и да поучава. Драйдън подчертава значението на морала и добродетелта в литературата и вярва, че писателите са длъжни да учат публиката си на правилно и грешно.
* Елегантност и финес: Неокласическите писатели ценят елегантността и изтънчеността на езика и стила. Драйдън вярваше, че писателите трябва да се стремят да използват език, който е ясен, кратък и красив. Той беше майстор на английския език и използва уменията си, за да създава елегантна и изискана проза и поезия.
Собствени творби на Драйдън, като неговото „Есе за драматична поезия“ и неговите пиеси са пълни с примери за тези идеали. Той защитава правилата на класическата драма, възхвалява постиженията на античните писатели и подчертава значението на разума, реда и морала в литературата.
Ето няколко примера за това как Драйдън възхвалява тези идеали в работата си:
* „Есе за драматична поезия“: В този диалог Драйдън защитава използването на класически модели и аргументира важността на спазването на правилата на драмата. Той също така възхвалява произведенията на антични драматурзи като Софокъл и Еврипид.
* „Есе за героични пиеси“: Това есе твърди, че героичните пиеси трябва да се основават на модела на класическата епична поезия, с акцент върху благородни герои, големи теми и ясно морално послание.
* „Завладяването на Гранада“: Тази пиеса демонстрира разбирането на Драйдън за правилата на класическата драма. Той следва единството на времето и мястото, а героите са водени от благородни мотиви и са изправени пред морални дилеми.
Важно е да запомните: Докато Драйдън беше силен защитник на неокласическите идеали, той също беше сложен и развиващ се писател. Той не се страхуваше да наруши традицията, когато смяташе, че е необходимо, и по-късните му творби показват нарастващ интерес към по-лични и експериментални стилове.