От началото на Джунглата на Аптон Синклер (1906):
"Въздухът беше пълен с миризма на кръв и звука от вицането на каците."
Това изречение кондензира целия свят на романа: сензорният натиск на чикагските стоков пазар, индустриалният мащаб на закланията и обезчовечаването на работниците, които стават част от същата машина. "Миризма на кръв" е буквална и морална; "вицането" отразява и животните, и имigrантските семейства, смазани от капитализма. Това е тезата, написана в сензорни детайли.