Поуп се обръща към приятелката си Мис Блаунт в героични стихове, размисляйки за времето, добродетелите, красотата, социалните очаквания, брака и оттеглянето в уединение. Той ѝ препоръчва да цени вътрешната добродетел над мимолетната красота, да навигира мъдро в обществото, да избере партньор заради характер, а не заради богатство, и да kultивира мъдрост за трайно изпълнение.
Мигане на времето; добродетел над външен вид; баланс между длъжност и желание; практична мъдрост в брака; оттегляне и вътрешно изпълнение.
Остроумието, елегантността и искренната грижа на Поуп правят епистолата едновременно лично писмо и вечен съвет.