Пiesaта на Артър Милър Веригата (1953) използва салемските процеси за вещичество от 1692 г. като верига – буквално и метафорично – за тестване на моралната инфраструктура на общността. Пiesaта разкрива как страхът, фалшивите обвинения и принудените признания могат да разорят социалната съгласиеност с обезразмерителна бързина.
Общността се изправя не пред вещичеството самият, а пред истерията около предполагаемито вещичество. Тази разлика е критична: заплахата е спектрална, доказателствата са спектрални, но последствиите са жестоко материални – затвор, екзекуции, конфискация, поколенчева траума.
Трайнската сила на пiesaта лежи в нейното отказ да опростява. Няма персонаж, който да е изцяло героичен или злодеен; разпадането на общността произхожда от разпознаваеми човешки слабости – страх, ревност, ригидност, самозащита – усилени от система, която награждава обвинението и наказва съмнението. "Изпитанието" е провалено колективно, макар че индивид (Проктър, Ребека Нърс, Джайлз Кори) го преминават за страшна цена.