В „Котелът“ на Артър Милър, реверанд Парис призовава реверанд Хейл, когато Абигейл Уилямс – негова невина, не дъщеря Бети – пада в таенствена транс-подобна състояние.
Често погрешка: Бети Парис е недугната момиче. Всъщност, Бети лежи инертна от началото; това е Абигейл, която показва сулзиви, видовични симптоми, които пускат разследването за вещерство.
Абигейл е моторът. Неейната „болезнь“ е перформантивна власт – тя открива, че може да унищожи възрастни с думи. Парис вика Хейл, за да защити служението си; той пуска мъстта на Абигейл. Грешката (Бети vs. Абигейл) замасква гендерната властна динамика на пiesaта: тийнейджърско момиче, оръжейки пуританската теология.