В контекста на поемата благородният враг представлява достоен противник, който се бори смело и с чест. Главната героиня признава силата и смелостта на убиеца на съпруга си и изразява възхищение от техните качества, въпреки че в крайна сметка те са врагове от противоположните страни на конфликта.
Изобразявайки вражеския войник по този начин, Тенисън създава чувство на уважение и съпричастност между двете страни в конфликта. Това предполага, че дори в разгара на войната може да има признание за човечността и доблестта на опонентите.
Използването на фразата "благороден враг" също добавя слой сложност към изследването на поемата на теми като скръб, загуба и безполезността на войната. Той подчертава трагичния характер на конфликтите, при които индивиди с възхитителни качества все още могат да станат противници поради външни обстоятелства.