Чрез поредица от риторични въпроси МакНийс обмисля какво означава да се родиш, да притежаваш съзнание и да предприемеш пътуването на живота. Стихотворението е разделено на две строфи, всяка от които изследва различни аспекти на съзерцанията на говорещия.
В първата строфа говорещият размишлява върху потенциалните им характеристики, чудейки се дали ще бъдат смели или страхливи, интелигентни или глупави и дали ще имат положително въздействие върху света или ще допринесат за неговата дисхармония. Те размишляват дали ще притежават душа или чувство за себе си, поставяйки под въпрос природата на съзнанието и самосъзнанието.
Втората строфа навлиза по-дълбоко в притесненията на говорещия, изразявайки безпокойство за страданието, трудностите и потенциалната жестокост, с които може да се сблъска в света. Говорителят също се чуди дали ще бъдат способни на любов, радост и състрадание или тяхното съществуване ще бъде помрачено от скръб и съжаление.
В цялото стихотворение MacNeice използва тон, подобен на молитва, насочвайки мислите им към неназовано същество, може би по-висша сила или същността на самия живот. Те копнеят за напътствие, яснота и чувство за цел, търсейки увереност, че тяхното съществуване ще има смисъл и значение.
„Молитва преди раждане“ е дълбока и провокираща размисъл поема, която изследва човешкия опит от уникалната гледна точка на една душа尚未存在。Тя предлага поглед към екзистенциалните размишления, които могат да възникнат дори преди раждането, улавяйки уязвимостите, надеждите и страхове, които съпътстват перспективата за навлизане в сложен и непредвидим свят.