Цезура (мн. ч. цезури) е умишлена пауза в стих, отбелязана с пунктуация (запетая, точка и запетая, тире, точка) или фразиране. Неяните ефекти:
Изолира дума/фраза: „To be, || or not to be: || that is the question.“ Паузите налагат внимание върху всеки клауз.
Последователно разполагане на цезури създава симетрия (напр. френски александрин: 6+6 сричков). Нарушаване на модела сигнализира обрат.
Насочва темпа на читателя/говорителя – цезура = точка за дъх. В устни традиции тя е физиологична.
Цезура във стих срещу анжамбман през редове създава тлак-пуш: спиране/течение, контрол/освобождение.
Майстори на поезията използват цезури като пунктуация в музиката: не просто за спиране, а за да оформят времето.