Квилт от патчворк, моята история
Едно столетие време в мен.
Ръчно шит от баби,
Шета с сълзи и молитви.
Запис на техните надежди и страхове,
техните радости и отчаяния.
Те съединиха остатъци
От рокли и работни облекла,
Ризи и юбки,
Простилати и перни.
Всеки плетка разказва история,
Частичка от техните животи.
Раждане, брак,
Смърт, нов начало.
Този квилт е наследство,
Дар от миналото.
Той ме държи топла на студени зимни нощи,
И ми напомня за жените, които дойдоха преди мен.
Късок бял сатин,
От брачната рокля на баба ми.
Тя беше красива невеста,
С дълга, течеща коса.
Тя се омъжи за дядо ми през 1900,
В малка църква на селото.
Те имаха дълъг и щастлив живот заедно,
И отглеждаха шест деца.
Мека фланелова парче,
От бебешкото ми кърпиче.
Аз бях бебе с колики,
Но това кърпиче винаги ме успокояваше.
Мама ми го направи за мен,
Когато се раждах през 1930.
Тя сложи много любов в него,
И аз все още го ценя днес.
Избледнела синя памукова риза,
От фермерската риза на дядо ми.
Тя беше трудолюбив работник,
И тази риза показва износ и тегоба от живота ѝ.
Тя работеше дълги часове в полетата,
За да осигури за семейството си.
Тя беше добър човек,
И аз съм горд, че съм негов внук.
Проста памукова рокля,
От училщната рокля на мама ми.
Тя беше ярък ученик,
И тя винаги обичаше да учи.
Тя ходила на училище в еднокласно училище,
И трябвало да изминава няколко километра пеша, за да стигне дотам.
Но тя никога не се плакаше,
И винаги най-много ползваше образованието си.
Износена и дърпана военна униформа,
От военната униформа на баща ми.
Той се бори в Втората световна война,
И бил ранен в бой.
Той беше храбър мъж,
И жертва много за страната си.
Толкова съм горда от него,
И съм рада, че дойде вкъщи безопасен.
Това са само няколко от плетките
Които съставят моето столетие квилт.
Всяка плетка разказва история,
Частичка от нашата семейна история.
Този квилт е съкровище,
Наследство, което ще се предава
От поколение на поколение.
То е напомняне за жените и мъжете
Които дойдоха преди нас,
И жертвите, които принасяха.
Това е напомняне за нашата история,
И стойностите, които са важни за нас.
Това е напомняне за нашето семейство,
И любовта, която ни свързва заедно.
Този квилт е моята история,
Едно столетие време в мен.
Столетният квилт на Марин Неلسън използва квилта като материален архив – всеки тъкани фрагмент е документарен артефакт, кодиращ родовото труда (шиването на бабите), историческо преминаване (1900 брак → 1930 раждане → Втората световна война) и междупоколенска любов. Самата поема имитира структурата на квилта: дискретни плетки (секции), шити в унифициран цял. Говорителят (внучка/внук) получава топлина както буквална, така и духовна. Неلسън, трикратен финалист за Национална книжна награда и бивш поет на Конектик, често изследва афроамериканска семейна история, памет и артефакт – тази поема е пример за нейния дар да превръща битови обекти в сосуди на колективна памет.