Arts >> Изкуство и развлечения >  >> Книги >> Поезия

„Анкоридж“ на Джой Хархо: Намиране на дом в източване

Поемът „Анкоридж“ на Джой Хархо проследява пътешествие от източване към културно препратване, използвайки аляския град като буквално място и метафора за заземяване.

Източване и невидимост

Говорителят блуди в „град от шатри / в който никога не бях“, движейки се „като сянка сред сянки“. Образът предава урбана чужденост – коренното присъствие изтрито в град на заселници. Анкоридж става място на разкочване, а не на закореняване.

Памет като преносим домовина

„Носех спомените си / в пакет на гърба си / като хливяк носещи раковата си.“ Сравнението е точно: паметът е и бреме, и укритие, самогенерирано, спиралообразно. Не може да бъде конфискувано.

Повторно свързване в общност

„Намерих народа си / в сърцето на града.“ Не в дивината, не в резервация – в града. Урбанната коренна общност става закореняващият. „Тъмните лица“ отразяват собствените на говорителя.

Устойчиво продължаване

Финална декларация: „Аз все още тук съм / Аз все още танцувам.“ Настоящо време. Непрекъснат аспект. Танцът – въплътен, общностен, церемониален – утвърждава оцеляването срещу изтриване.

Теми

Хархо, музикантин (Мускоги/Крийк) и бивш Поет-лауреат на САЩ, пише от пресечката на личното и колективното. „Анкоридж“ компресира това пресечение в петнадесет реда.

Поезия

Related Categories