1. Изместване и загуба: Стихотворението започва с описание на изселването на главния герой, докато напускат дома си и се скитат из различни места. Репликите „Скитах се и се скитах/докато стигнах до едно място/никога не бях бил/град на палатки“ внушават усещане за загуба и несигурност, тъй като говорещият се озовава в непозната територия.
2. Невидимост: Главният герой изпитва чувство на невидимост и анонимност в града, илюстрирано от реплики като „Вървях по улиците/като сянка сред сенки“. Това отразява опита на много маргинализирани индивиди, които се чувстват пренебрегнати и изолирани от обществото.
3. Закотвяне в спомени: Въпреки тяхното разселване, говорещият намира утеха в техните спомени и културни корени. Редове като „Носих спомените си/в вързоп на гърба си/като охлюв носи черупката си“ подчертават важността на личната история и наследство за поддържане на чувството за идентичност и принадлежност.
4. Повторно свързване: Говорещият в крайна сметка намира място на принадлежност в общност от „тъмни лица“ и те изпитват чувство за повторно свързване с културното си наследство. Репликите „Намерих своите хора/в сърцето на града” внушават процес на себеоткриване и утвърждаване на собствената идентичност.
5. Устойчив дух: Стихотворението завършва с издръжлив и предизвикателен тон, като говорещият заявява:„Все още съм тук/все още танцувам“. Това предава послание за сила и издръжливост, тъй като главният герой продължава да упорства въпреки преживяванията си на изместване и отчуждение.
Като цяло „Anchorage“ изследва темите за изселването, загубата и търсенето на принадлежност, като същевременно подчертава силата на паметта, културното наследство и общността в поддържането на чувството за идентичност и цел.