Първият ред на стихотворението сам по себе демонстрира гъста взаимодействие на звук и смисъл:
Стихотворението приема Шекспировска (английска) сонетова структура: четиринадесет стиха на ямбичен петаметър, организирани в три квартета и завършващ куплет, римуващ ABAB CDCD EFEF GG. Тази форма – традиционно използвана за аргумент, разкритие или емоционален обрат – предоставя дисциплиниран контейнер за суровия предмет на стихотворението. Вольтата (обратът), обикновено при стих 9 или 13, позволява смяна на перспективата, докато финалният куплет често доставя епиграматично решение или ироничен завърт.
Сватбата на яростното звуково моделиране със сонетовата архитектурна строгост създава напрежение между хаос и контрол, оглеждащо тематичните притеснения на стихотворението.