Няколко критерия помагат за оценка на величието на стихотворение:
Уникален поглед, нови вниквания, неочаквани образи, нов подход към познати теми.
Живи, сензорни образи; креативен, ефективен избор на думи; литературни устройства (метафора, сравнение, олицетворяване, символизъм) усилващи въздействието.
Дълбоко емоционално свързване, изследване на универсални преживявания (любов, загуба, радост, скръб), резониращи широко.
Внимателно изработен ритъм, метър, римова схема, прекъсвания на редове, създаващи музикалност и изразителност; форма хармонизира с съдържание.
Множество интерпретации, награждаващи пречетене; нюансирано изследване на теми, поканващи рефлексия.
Концизен език, без ненужни детайли; всеки ред приноси значително към цялото.
Превъзхожда време и култура, говоря за универсални човешки преживявания.
Издръжва през поколения, оставайки живително и влиятелно.
В крайна сметка, величието лежи в способността на стихотворението да вдъхновява, движи и обогатява читателя — субективна преценка, информирана от тези критерии.