"Ако си дърво, метай" е стихотворение на Робърт Фрост, изследващо мъдростта на природата чрез дървени метафори.
Ако си дърво, метай
С листата си, докато минаваш,
И така бъди глас
За ухото на розата,
Ако си храст, бъди
Храст с цялата си сила:
Стой прав и гледай
Ветра право в очите,
Ако си дърво, расти
Нагоре прав и силен и висок,
И бъди доволен да си
Това, което природата ти даде да си,
Ако си храст, стой
Тъй твърдо, колкото можеш,
И сави се или счупи се
Толкова, колкото ветровете позволяват.
Но дали храст или дърво,
Запомни това:
Природата никога не греши.
Приемете своята естествена форма; изпълнете своя вроден Zweck; доверявайте на природата – било то високо дърво или смирен храст.