Изучаването и използването на постоянен метър в поезията се нарича просодия . Поетите следват различни метрични модели, за да създадат различни поетични форми и ефекти. Например в ямбичния пентаметър, често срещан метър в английската поезия, всеки ред се състои от десет срички с повтарящ се модел от неударени-ударени срички (да-ДУМ да-ДУМ да-ДУМ да-ДУМ да-ДУМ). Този модел създава стабилен, ритмичен ритъм. Ето пример за ямбичен пентаметър от "Ромео и Жулиета" на Шекспир:
Но, меко! каква светлина се пробива през онзи прозорец?
Това е изтокът, а Жулиета е слънцето.
В този ред ударените срички падат върху думите "меко", "какво", "ондър", "изток", "Джу" и "слънце". Неударените срички са "но", "светлина", "през", "спечелване", "доу", "прекъсвания", "е", "the" и "нека". Последователното използване на ямбичен пентаметър в цялото стихотворение създава стабилен, премерен ритъм.
Равномерният метър е съществен елемент в традиционните поетични форми като сонети, оди и балади, където ритмичната структура играе решаваща роля при оформянето на цялостното въздействие на поемата. Въпреки това, поетите могат също да използват вариации в метъра, за да създадат интересни ефекти или да се откъснат от конвенционалните модели, което води до по-свободни стилове на поезия.