В сърцето на гората, където живее шепотът,
Появява се обстановка, едновременно спокойна и неизпитана.
Където извисяващи се дървета стоят, горди и необятни,
Гоблен от природата, магическо усещане.
Слънчеви лъчи тъкат през дантелени листа отгоре,
Изливане на петна върху горската почва.
Благоуханен въздух, ухаещ на бор и папрат,
Разкрива царство, в което копнеят мир и чудо.
Тихи въздишки на вятъра, като тананикане на приспивна песен,
Погалете душата, светилище предстои.
Мелодичният хор на птици изпълва тихото пространство,
Симфонията на природата във всяка пърхаща грация.
Килим от мъх, пищен и изумрудено зелен,
Приканва уморените крака да си починат между тях.
Сред тази ефирна обстановка духът полетява,
Пренесени в царството на истинската наслада.
В тази спокойна прегръдка на благодатта на природата,
Времето спря, грижите намират своето освобождаване.
Безкраен рай, където мечтите поемат крилата си,
Едно стихотворение оживява, място на принадлежност.