Стихотворението започва с описание на работата на шивачката. Тя седи зад шевната си машина дълги часове, често до късно през нощта. Тя е изтощена и недохранена, а пръстите я болят от постоянната работа. Тя пее тъжна песен, докато работи, изразявайки разочарованието и отчаянието си.
Втората строфа на стихотворението описва дома на шивачката. Това е малка, тъмна и претъпкана стая. Няма мебели с изключение на легло, маса и няколко стола. Децата на шивачката са гладни и плачат, а тя няма пари да ги нахрани.
В третата строфа шивачката разсъждава върху живота си. Тя осъзнава, че е хваната в капана на бедност и експлоатация. Тя няма надежда да подобри положението си и бавно умира от работата си.
Стихотворението завършва с молбата на шивачката за помощ. Тя моли някой да дойде и да я спаси от нещастието. Тя иска да бъде свободна от работата си и да може да живее достоен живот.
„Песента на ризата“ е силно и вълнуващо стихотворение, което подчертава тежкото положение на работническата класа по време на индустриалната революция. Това е напомняне за важността на социалната справедливост и необходимостта от защита на работниците от експлоатация.