Песната на ризата (1843) на Томас Худ е ключово стихотворение на социалния протест, разкриващо жестокото експлоатация на шевци през Индустриалната революция.
Строфа 1: Шевката описва безкрайните часове при шевната машина, често до късно през нощ. Подхранена, с сурови пръсти, тя пее тъжен рефрен на фрустрация и отчаяние.
Строфа 2: Неей дом: тесен, мрачен стайка с почти никаква мебел. Детете й плаче от глад; няма пари за храна.
Строфа 3: Тя размишлява за своего затворено съществуване – цикъл от бедност и експлоатация без изход, бавно умирайки от труда, който я поддържа.
Последна строфа: Отчаян молба за избавление: „О! да бъдеш освободен от това страдание / И да живееш достойен живот!“
Стихотворението мобилизира общественото мнение, допринася за ранните дебати за работническа реформа и остава семален текст в литературата на социалната справедливост – давайки глас на невидимите жени, които шиеха ризите на викторियनското общество.