От нощта, която ме покрива,
Черно като ямата от стълб до стълб,
Благодаря каквито и богове да има
За моята непобедима душа.
В падналия съединител на обстоятелствата,
Не съм трепнал, нито съм плакал на глас.
Под ударите на случайността,
Главата ми е окървавена, но непоклатима.
Отвъд това място на гняв и сълзи
Стаи, но ужасът на сянката,
И все пак заплахата на годините
Намира и ще намери, без страх.
Няма значение колко тясна е портата,
Колко зареден с наказания свитъкът,
Аз съм господар на съдбата си,
Аз съм капитанът на моята душа.