Има малко, ако изобщо, твърди и бързи правила за писане на поезия. Това е субективен вид изкуство, което дава на авторите си свобода да се изразяват по начини, както традиционни, така и иновативни. Поемите не трябва да римуват, нито да следват някаква конкретна структура или да включват някакъв конкретен стил. Все пак, повечето поеми съдържат няколко ключови характеристики. Тези са стилистични избори, които могат да варират от парче на парче, но трябва да бъдат направени от всеки поет.
Фигурите на речта, или фигуративният език, са начини за описване или обяснение на неща в небуквален или нетрадиционен начин. Например, метафората описва нещо, като го сродни с нещо друго: "Докосването му беше удар от молния". Авторът не има предвид, че докосването буквално е било удар от молния, а че е произвело чувства на повишено вълнение и наелектрирани емоции. Други фигури на речта могат да включват хипербола, която е честа юмористична преувеличение, навеждаща на по-голяма истина. Цитатът "Тях бях по-бързо от гепард" е пример за хипербола. Споменаването на обект за символизране или представяне на нещо друго също е хипербола.
Образността е нещо конкретно, като вид, мириз или вкус. Образността описва какво поетът вижда, чува или по друг начин усеща, било то буквален образ или такъв, който съществува в умът му. Визуалната образност, която описва какво поетът вижда, е най-честия тип образ в поезията. Тя създава картина, която читателят или слушателят може да види в ума си.
Пунктуацията и форматът на поемата се занимават с това как е подредена на страницата и как авторът има предвид да я прочетете. Например, ако поема има чести прекъсвания на редове и къси строфи, тя ви налага да я четете в различен ритъм, отколкото ако е подредена в по-дълги строфи с по-малко прекъсвания. За да разберете по-добре тази концепция, четете поезия на глас вместо в главата си; когато четете поезия, или слушате поета да чете собствената си работа, виждате въздействието на формата.
Поетите използват различни звукове и тонове през поезията, за да променят начина, по който тя звучи. Например, поетът може да използва алтерация, която е когато множество последователни думи започват с една и съща буква. Например, той може да напише: "Приятни мопсове игриво прескачат по алеята". Поетът може да избере своите букви, за да даде на поемата мек или остър звук, също. Например, изборът на думи, които използват "меки" съгласни като ф, м и в, произвежда различен звук от думи с "твърди" съгласни като д, к, т и з.
Метърът на поема е ритъмът или моделът на речта, с който я четете, и той не се случва случайно. Поетите използват различни метри, за да дадат на поезията си различни ритми, които имат технически имена като йамбов педаметър или спондаичен ептамитър. Тези имена функционират като измервания за поезия – ритъмът и метърът на поема могат да бъдат разложени и анализирани според измервания като тези.