Стихотворението „Безумие“ на Джойс Килмър изследва опасната интимност между художественото творчество и психическото разпадане. Говорителят разглежда противоречивите емоции на художествения път – принудата да създаваш срещу страха от това, че това творене може да ти струва.
Стихотворението предполага, че държивата да създаваш изкуство може да потласка създателя до ръба на разума. „Безумието“ не е просто патология; то е необходимият излишък, който храни визията – но заплашва да погълне съдът.
Килмър (1886–1918), най-известен с „Дървета“, е католик, войн (погива в Първа световна война) и поет на формално мастерство. „Безумие“ отразява ранно20-вековната фатинация към връзката „гений-безумие“ (Ломброзо, Ниче, ранният Фройд).
Стихотворението не романтизира безумието – то свидетелства за неговата цена.