В прозата думиредът следва конвенция (SVO в английския). В поезията **синтаксисът е променлива** — степен на свобода, който поетът експлоатира за ритъм, акцент, визуална форма и когнитивен ефект. Ето четирите измерения.
Английската поезия е **акцентуално-слъбова** (във висилината). Думиредът определя *къде падат нагласите*.
Поу „Гъвкавият“ използва **хорейски октаметър** (DUM-da DUM-da...). Думиредът *налага* метъра: „Once uPON a MIDnight DREARy, while I PONdered WEAK and WEARy.“ Преместете „dreary“ накрая — „Once upon a midnight, while I pondered weak and weary, dreary“ — и магията се счупва. Редът *е* музиката.
Английският използва **end-focus** (нова информация в края) и **front-focus** (тема/контраст в началото). Поетите оръжействат това.
**Конкретна поезия** води това до екстрем, но цялата поезия използва реда.
Фрост „Пътят, не взет“ използва **паралелни синтактични структури** („Two roads diverged... / And sorry I could not travel both / And be one traveler...“). Синтаксисът **енактира размисление** — теглене, балансиране, избор. Последният строф превключва към **перфектен време** („I shall be telling this with a sigh“) — синтаксисът *становява* ретроспективното разказване.
Думиредът в поезията е **изкопано вземане на решения**. Всеки инверсия, фронтиране, закъснение или фрагментация е избор, който оформя време, внимание и тяло. Поетът пита: *Как трябва да се движи тази изречение в ума на читателя?* После подрежда думите, за да го направи така.