Arts >> Изкуство и развлечения >  >> Книги >> Поезия

Дървета и орач като емблеми на празнина и смъртност в „Вятър блъсва трева“ на Тед Хюз

„Вятър блъсва трева“ на Тед Хюз (от *Муртаун*, 1979) е скупен, унищожителен стих, където пейзажът става елегия. Дърветата и орачът са двата стълба на неговата пустота.

Дърветата: „Празнина“ направена видима

Орачът: Отсъствие като присъствие

Заглушена палитра

„Кафяви камъни“, „избледнели плевели“, „мъртов въздух“ – цвят изсмукан, виталност приостановена. Святът на поемата е изрязан от агенция и обещание.

Смъртност като всепроникваща празнина

Не смърт като събитие. Смърт като *състояние*: вятър-изтласкани, безлистни, неорани, безлюдни. Дърветата и отсъстващият орач заедно съставят пейзаж, в който животът не просто е приключил – е евакуиран.

Поезия

Related Categories