Стихът – „Явлението на тези лица в тълпата / Лепестки на мокра, черна клона“ – олицетворява темата на преходността и мимолетната природа на живота/красотата.
Метафората приравнява човешките лица (моментални, призрачни) с нежните лепестки на мрачен, мок клон – и двете кратко живо텐 против фон на непроменливост. Улавя mono no aware: нежната красота на преходността. Като имажистско произведение, то представя темата чисто чрез концентриран образ, без експозиция.