Стих с антропоморфизъм дава човешки глас, мисли и чувства на нечовешка същност. По-долу е стъпка по стъпка ръководство, последвано от пълен пример.
Аз съм дъб, коренен дълбоко, венец високо, Кланям се във вятъра и чувам птичето плач. Моите пръстени държат векове – суша, пожар, дъжд, Всеки слой една история, радост и болка. Аз съм гледал поколения да идват и да грят, Деца рязат инициали, влюбени шепотят тихо. Аз давам сянка, жълъди, твърдо изкачване, Немен свидетел на тъйната на времето. Сега секирите заплашват, бетонът се приближава, Все пак стоя, упорито тук. Ако внимавате добре, ще чуете молбата ми: „Защитете зеленото, и то ще ви защити.“ Забележете как „гласът“ на дървото смесва органични детайли с човешка рефлексия, подбуждайки емпатия към природата.