В земя на митове и земя на ерудиция,
Където морето среща небето,
Живяла прислужница с толкова светла кожа,
И очи, които блестяха като звезди.
Тя се казваше Мери и беше обичана,
От всички, които я познаваха добре.
Но имаше един, който я обичаше повече,
отколкото всеки би могъл да каже.
Името му беше Джак, красиво момче,
Със златно сърце и толкова блестяща усмивка.
Той обичаше Мери от момента, в който я видя,
И той знаеше, че трябва да я направи своя.
Но имаше едно нещо, което стоеше на пътя му,
Свирепо и нечестиво море.
Говореше се, че е невъзможно да се премине,
И никой никога не е успявал.
Но Джак беше решен да спечели сърцето на Мери,
И той се закле да прекоси морето.
Той тръгна в бурна нощ,
И се бори с вълните с всички сили.
Дни той плаваше и нощи се бореше,
Но той никога не губеше надежда.
Най-после, след дълго и мъчително пътуване,
Стигна до другия бряг.
Мери беше много щастлива да го види,
И те се ожениха скоро след това.
Те заживели щастливо до края на дните си,
В земя на митове и земя на ерудиция.
Действието на това стихотворение е земя на митове и предания, където морето среща небето. Героите са Мери, красива девойка с толкова светла кожа и очи, които блестят като звезди, и Джак, красиво момче със златно сърце и толкова блестяща усмивка. Сюжетът е пътуването на Джак през свирепото и нечестиво море, за да спечели сърцето на Мери.