„Тигърът“ на Уилям Блейк (1794) остава едно от най-мощните изследвания на сътворението, злото и божественото в английската литература. Неговият заклинателен ритъм и яростните образи конфронтират мистерията на свят, съдържащ и красота, и ужас.
Тигърът
Тигър! Тигър! горящ ярко
В горите на нощта,
Коя безсмъртна ръка или око
Могло да оформи твоята страшна симетрия?
В какви далечни бездны или небеса
Изгори огънът на очите ти?
На какви крила смели да възлети?
Каква ръка смела да хване огъня?
И какво рамо, и какво изкуство,
Могло да извие жилите на сърцето ти?
И когато сърцето ти почна да бие,
Коя страшна ръка? и кои страшни крака?
Какъв чук? каква верига?
В коя пещ беше изковано тяло ти?
Какъв накорен? каква страшна хватка
Смели да прегърнат смъртоносните ти ужаси?
Когато звездите хвърлиха копията си
И полиха небето със сълзите си,
Усмихна ли се на своето дело?
Този, който създаде Агнето, ли те създаде?
Тигър! Тигър! горящ ярко
В горите на нощта,
Коя безсмъртна ръка или око
Смели да оформят твоята страшна симетрия?
Централният въпрос на стихотворението — Този, който създаде Агнето, ли те създаде? — мъчи читателите с парадокса за един Творец, оформил и невинност, и ярост.