Части на стихотворение: Пълен речник на структура, звук и смисъл
Структурни елементи
- Заглавие – Сигнализира тема и тон преди първия ред.
- Строфа – Група редове, разделени с празен ред; поетичният еквивалент на параграф.
- Ред – Основна единица на поезията, завършваща по избор на поета, не на маржа.
- Стих – Един ред ( понякога се използва разтегливо за строфа).
Звук и ритъм
- Ритъм – Модел на нагласени иненагласени сричкови.
- Метър – Регуларен, повтарящ се ритъм (напр. ямбичен петамитър).
- Рима – Повторение на крайни звуци (крайна рима, вътрешна рима, наклонена рима).
- Алитерация – Повторение на начални съгласни звуци.
- Асонанс – Повторение на гласни звуци.
- Консонанс – Повторение на съгласни звуци навсякъде в думата.
- Ономатопея – Думи, подражаващи звуци.
- Цезура – Намерена срединна пауза в реда.
- Анжамбман – Изречение или фраза, продължаваща след прекъса на реда без пауза.
Фигуративен език
- Образност – Сenzорен език: визуален, аудиален, тактилен, офлакторен, густативен, кинестетичен, органичен.
- Метафора – Директно сравнение (А е Б).
- Сравнение – Сравнение чрез като или като.
- Олицетворяване – Приписване на човешки черти на нечовешки неща.
- Символизъм – Обект, zastъпващ абстрактно значение.
- Хипербола – Преувеличение за ефект.
- Ирония – Контраст между очакване и реалност.
- Алюзия – Референция към външно дело, събитие или фигура.
Концептуално ядро
- Тема – Централната идея или послание.
- Тон – Ставът на говорителя към темата.
- Глас/Говорител – Персонажът, доставящ стихотворението.
- Форма – Структурният чертеж на стихотворението: сонет, вилаел, хайку, свободен стих и др.