Първата част на стихотворението се развива в наши дни и говорителят описва залива като място на красота и мистерия. Той пише:„Заливът разгръща своя тюркоазен свитък, / Карта на мистерии за разгръщане.“ Заливът обаче също е източник на опасност и ораторът предупреждава, че може да бъде „коварно море, / С водовъртежи и подводни течения“.
Втората част на поемата се измества към историческа перспектива и ораторът описва пристигането на европейските колонизатори в Америка. Колонизаторите видяха залива като източник на богатство и власт и бързо експлоатираха неговите ресурси. Говорителят пише:„Заливът, сандък със съкровища от злато, / Сребро, перли и подправки, разказани / За богатство, което не можете да си представите.“
Третият раздел на поемата се връща към днешния ден и ораторът размишлява върху наследството на колониализма. Той пише:„Заливът, свидетел на нашите престъпления, / Огледало на нашите най-мрачни времена, / Напомня ни за нашата алчност и срам.“
Стихотворението завършва с призив на оратора за нова връзка между хората и природния свят. Той пише:„Нека се поучим от древното знание на Залива / И да живеем в хармония с неговия бряг.“
„Заливът“ е силно и вълнуващо стихотворение, което изследва сложната връзка между хората и природния свят. Уолкът използва образа на Мексиканския залив, за да подчертае красотата, опасността и историята на региона. Поемата също предизвиква читателите да помислят за собствената си връзка с околната среда и да обмислят как могат да живеят по по-устойчив начин.